Едно от най-кървавите нападения в новата ни история, случило се преди дни в джамия в Египет, идва на фона на положителните новини за ликвидиране на групировката „Ислямска държава“ (ИДИЛ). Защо терорът не приключва и ликвидирането на ИДИЛ означава ли и ликвидиране на малките терористични клетки? Веднага след като беше обявена победата над групировката в Сирия последва среща на силните на деня- президентите на Русия, Турция и Иран, които привидно имат една визия за развитието на сирийския регион. Това обаче като че ли създава нови позиции на основните играчи, смяна на местата и най-вече смяна на противници и врагове. Кой ще бъде печелившият и кой губещият при следвоенното преначертаване на Сирия? Всичко това коментираме с арабиста проф. Владимир Чуков в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Проф. Чуков, в началото на нашия разговор, преди да преминем към другите теми, накратко – може ли нападението в Египет да се приеме като индикация за съществуването на ИДИЛ под друга форма посредством малки терористични звена и индикации за това, че успокоение в световен мащаб не трябва да има? Само припомням на нашите слушатели, че нападателите всъщност са носили знамена на групировката.
Владимир Чуков: Да, практически, срещата на високо равнище в Сочи между президентите на Русия, Иран и Турция беше своеобразно обявяване на победа на ИДИЛ, едва ли не ИДИЛ вече е нещо от миналото, нещо, което постила пътя към мирните преговори. Но това, което ние видяхме в Египет, и не само в Египет, е, че продължава да има спящи клетки, които продължават да правят терористични актове от по-малък мащаб както в Ирак, така в Сирия, така в Йемен, така в Афганистан. Тоест, ИДИЛ с малките си формирования продължава да съществува в различни части на света. Специално за Египет, нещата са наистина много интересни. Там случаят е по-специфичен, тъй като става въпрос за полуостров Синай. Една територия, която е относително далеч от контрола на централните власти в Кайро. И още нещо- случаят конкретно в село Рауда някак си не е толкова класически. Първо, създателят на ИДИЛ в полуостров Синай е член на племето от селото, където е направен този атентат. Практически селото е доминирано от суфистки орден – това е част от ислямските мистици. В същото време обаче, част от това племе са приели радикалния вариант на исляма, и практически те са се отделели от своето племе. През последните години имаше твърде много видеа за тренировъчни лагери, че имаше дори едно видео, което мен лично ме шокира, че на територията на полуостров Синай дори е имало тренажори за обучение на пилоти на ИДИЛ. Тренажори, които са били откраднати от либийските военни училища. Нека да си припомним, че преди малко повече от 2 години точно над Синайския полуостров беше свален и руския чартърен самолет, летящ от Шарм еш-Шейх за Санкт Петербург. Тоест, това е една неспокойна част от Египет, но също така много интересен социален генезис. Тази част от Египет е всъщност е един конгломерат от племена. И това племе, по-голямата част от това, което е и обект на нападение, е всъщност обект на геноцид от страна на радикални елементи. Статистиката показва, че от 2016 година 1/4 от мъжете на това село са били избити, просто защото не изповядват същата форма на ислям. А в конкретния случай, преди няколко дни е имало нападения, имало е просто разкриване на две клетки на ИДИЛ в полуостров Синай, и те са били част от това племе. Те са поискали да се скрият при своите съплеменници, но не са ги приели. Това е акт на отмъщение, което цели да покаже, че ИДИЛ казва, че идеологията или начинът, по който се възприемат техните принципи, са много по-силни, отколкото е племенната принадлежност – нещо, което наистина е безпрецедентно за арабския свят. Все още ИДИЛ има много дълбоки корени в тази част на Египет, в тази част, която е граница между Африка и Азия, защото се явява буферна – тя е далеч от властта и там контролът е чувствително по-слаб. Имайки предвид също така, че граничи с Ивицата Газа, която традиционно е един от обектите за контрабандиране на оръжие от Либия, през Судан и т.н.
Водещ: Насочвам вниманието ви към срещата на тримата големи – президентите на Русия, Турция и Иран, в чийто ръце е по-нататъшното развитие на Сирия. Останахме с впечатлението, че визията за това и на трите страни е сходна. Означава ли това, че Вашингтон губи интерес към региона или по-скоро умишлено ще бъде отлъчен?
Владимир Чуков: Не, в никакъв случай не може да се каже, че Вашингтон губи интерес. Всъщност се получи своеобразна конкуренция между двата водещи форума – форумът в Сочи, който някак си излъчи сякаш лидери на държави, чийто позиции са много близки в Сирия, тоест, те се индикираха, те се маркираха като бъдещи влиятелни фактори в Сирия, така както между другото, съвсем непринудено се случи същото с пътуването на Саад Харири – ливанският министър-председател, който си преразгледа мнението, който направи една външна обиколка в страните, които очевидно влияят и те са част от решението на Ливан. Сега Сочи практически започва да конструира същия контур, но по отношение на Сирия. Той обаче е само част. Сочи е един форум, който е конкурентен или може би така се получава, на форума, който утре започва в Женева. Все пак трябва да кажем, че Женева е този, който има статут на признат от ООН. Женева е форумът, който ще излъчи решенията, които трябва да минат през Съвета за сигурност. И именно там се поставя голямата роля както на опозицията, така и на факторите, които седят зад тази опозиция. Нека да напомня на вашите слушатели, че буквално преди дни приключи едно ключово заседание на сирийската опозиция в Рина – беше приета Декларация Риад 2, в който се счита, че опозицията вече наистина ще влезе в една много сериозна преговорна битка с правителството в рамките на този маратон, който ние виждаме вече от години, това е Женева 8, което се счита, че ще бъде първата истинска преговорна сесия между правителството в Дамаск и опозицията. Така че, оттук нататък ще се види кой как владее изкуството на преговорите, кой как ще налага своите инструменти, тъй като детайлите са изключително много и участниците също така са изключително много, както вътре в самата страна, така и регионалните фактори, така и международните фактори.
Водещ: Може ли обаче това уж естествено поемане на грижата за Сирия от трите страни и сходството в целите да създаде нов конфликт, този път по линия амбиции на САЩ, методи за тяхното реализиране? Можем ли да очакваме те да имат някакъв израз на утрешното стартиране на разговорите в Женева?
Владимир Чуков: Наистина форума в Сочи изглеждаше така все едно това са преговори, това са по-скоро контакти между съюзници, но нека да припомним, че все пак Турция е част от НАТО, и Турция е държава, която е част от международната коалиция, която се ръководи от САЩ. Тук искам да отбележа един факт, който мисля, че до голяма степен се опитва да хвърли светлина върху позициите на Вашингтон по отношение на това сцепление между трите държави. Буквално преди два дни беше проведен телефонен разговор между американския президент Доналд Тръмп и турския му колега Ердоган, в който за пръв път американският държавен глава информира за решението на неговото правителство да прекрати доставките на оръжие за сирийските кюрди – нещо, което беше една от червените линии, едно от условията за подобряване на отношенията между Вашингтон и Анкара. Тоест, все пак идеята е Анкара да не бъде част от тази коалиция, която наистина непринудено се формира в Сочи. Ако трябва да бъдем честни, може би форумът, който протече в 5-6 издания в арабската столица, беше този, който беше лансиран от Москва за своеобразна конкуренция на Женева. Там трите гарантиращи държави – Русия, Иран и Турция в течение на времето все повече и повече сближаваха позициите за сметка на онези, които ги нямаше. Така че това е една стъпка, един лост, който според мен до голяма степен ще внесе някакво различие между позициите на трите столици – на Анкара, на Техеран и на Москва. Но трябва да кажа, че динамиката е толкова голяма, че всеки изминат ден, всеки изминал час дори, може да се получат някакви разминавания, така че съюзници практически да се разминават или пък онези, които са съюзници да препокрият своите интереси.
Водещ: Казвате, безспорно динамиката в тази тема и този регион е изключително голяма. Кой обаче би извлякъл най-големи позитиви от създалата се ситуация и кой може да се окаже губещият в нея? Може ли темата „Сирия“ да бъде повод за едно категорично прегрупиране на силите в региона?
Владимир Чуков: Нека да кажем, че наистина Сирия е един от лакмусите, Сирия е един от трамплините за прегрупирването на тези сили, ако щете това, което се получи като полюс, това, което се получи като прекъсване на дипломатическите отношения между 4-те арабски страни, ръководени от Саудитска Арабия и Катар, е пряка последица от динамичните взаимоотношения между Турция-Саудитска Арабия. Също така много интересните и динамични преговори, които текат било то пряко, било то на ниво в работни групи между САЩ и Русия, с уреждането на отделни детайли, дори противоречията, макар засега на този етап завоалирани между Москва и Техеран по отношението на бъдещето на Башар Асад. Много са въпросите, които трябва да бъдат зададени, а много малко са ясни отговорите, които сега, с днешна дата могат да бъдат дадени. Утре в Женева отново ще бъдат дискутирани 4 основни теми. Това са управлението- ще има ли политически преход, няма ли да има. Второ- конституцията –нова ли ще бъде конституция, както настояват повечето външни фактори, в това число и Русия, или ще бъдат само промени в настоящата, така, както искат Иран и Сирия. Какви ще бъдат изборите – дали ще бъдат президентски избори, така, както настоява опозицията и повечето от външните фактори, или ще бъдат парламентарни, така, както настоява правителството и Иран. Това са неща, които с днешна дата никой не може да ги отговори, и дано Женева 8 и през утрешният ден, реално да стартират директните истински преговори между правителството и опозицията. Трябва да кажем, че това всъщност е едно от доказателствата, че наистина може би оттук се стартира по-сериозно, тъй като се очаква от утре за пръв път да бъдат проведени директни разговори между опозиция и правителство без посредничеството на Стефан де Мистура – представителят на ООН, и второ, без предварителни условия, тоест, започва се на чисто. Дано да е така. Кой ще бъде печелившият, кой ще бъде губещият, просто мисля, че този, който по-добре владее изкуството за преговорите.
Водещ: Казвате, който по-добре успее да овладее изкуството за преговорите. Любопитно обаче остава поведението, което бихме могли да очакваме от САЩ, което като че ли по тази тема винаги успява да изненадва както партньори, така и врагове. Ще има ли изненади и в този случай?
Владимир Чуков: Да, наистина САЩ са не само военен фактор, те са фактор, който успява да планира, да предвиди няколко хода напред. Ето, вече споменах, че САЩ смята да прекратят доставката за оръжия на кюрдите. В същото време обаче, представител на Пентагона заяви, че те смятат да увеличат своето военно присъствие в Сирия – в момента са някъде около 500 човека, смятат да ги направят около 2000. И още нещо, тези преговори, които текат в момента, са малко предварителни. Защо? Защото Сирия е една разрушена държава. Някои считат, че поне половин трилион долара са необходими за възстановяването на Сирия. Какво показва практиката досега? Че основният спонсор в подобен кризисен момент е бил винаги Европейският съюз. Това са европейските държави, било то като Съюз, и поотделно. Това е всъщност една невидима линия, която може би на този етап единствено Москва си дава сметка, че ще се сблъскат с нея, тъй като да- политическата формула ще бъде готова, но ако сирийците не усетят някакви икономически подобрения, нещата просто ще се върнат в онази точка, от която се появи ИДИЛ. Сергей Лавров помоли АСЕАН да бъдат спонсори на бъдещото възстановяване на Сирия – нещо, което се досещате, беше прието с мълчание. На този етап Китай е заявила участие, Индия, Иран, но без Европейският съюз няма как да стане. На този етап Европейският съюз, е този, който нееднократно е заявявал своите позиции, и който го препотвърди сега в условията на възстановяването на преговорите в Женева, че пари ще има за реконструкция единствено и само след политически реформи. Това е много важно условие, много важно обстоятелство, което очевидно в Москва си дават сметка, че трябва да направят необходимото, така че понятието „политически реформи“ да съвпадат с онова, което наистина ще предположи връщането на Сирия в международната общност.
Виктория МЕСРОБОВИЧ

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---