Агенция "Фокус" публикува втората част от текст на Георги Димов, бивш генералeн консул в Одрин, по повод проведения референдум в Р Турция.

ЧАСТ 1 – ПРЕДИСТОРИЯ И НЕПРИЕТИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

ЧАСТ 2 – ПРИЕТИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ: Новите увеличени президентски правомощия
Фиксирани в 8 поправки на 9 члена от конституцията.
Предложение № 5:
- за чл. 78 от конституцията:
Отнемат се компетенциите на Меджлиса да дава право на Министерския съвет да издава постановления със силата на закон по определени въпроси, както и по този повод да упражнява контрол над министрите и правителството.
- за чл. 89 от конституцията:
Решено е законите, върху които президентът е наложил вето, да могат да бъдат приемани (обратно гласувани) в Меджлиса с обикновено мнозинство (301 от бъдещите общо 600 депутати).

Предложение № 6 за чл. 98 от конституцията:
Меджлисът придобива право да упражнява контрол върху дейността на Министерския съвет и на вицепрезидентите чрез парламентарно разследване, дебати в обща пленарна зала, устни питания и писмени въпроси. Срокът за отговор на депутатските писмени въпроси от страна на вицепрезидентите се определя на 15 дни.

Предложение № 7 за чл. 101 от конституцията:
Кандидати за президент могат да бъдат лица, които еднолично или заедно с някоя партия са получили най-малко 5% от гласовете на последно проведените избори, или кандидатурата им е издигната най-малко от 100 хиляди избиратели. Решено е в бъдеще избраният президент да не е длъжен да прекратява интереса (връзките) си с партията, която го е избрала.

Предложение № 8 за чл. 104 от конституцията:
Президентът се обявява за глава както на държавата, така и на правителството и се премахва (заличава) структурата Министерски съвет. Придобива правомощията да назначава и да уволнява своите вицепрезиденти и министри. Дава му се правото, ако прецени, да подлага на всенародно допитване закони, които променят конституцията, като и да издава „президентски укази” по въпроси, свързани с управлението.
Освен това се променя изискването президентът да е випускник на университет с най-малко четири годишен срок на обучение. Вместо това, новото изискване към него е да има „висше образование”.

Предложение № 9 за чл. 105 от конституцията:
За да бъде разследван президентът за някакво престъпление, задължително условие е, това искане да бъде подкрепено най-малко с гласовете на 3/5 от списъчния състав на Меджлиса (сега – минимум 331 от всичките 550 депутати; в бъдеще – 361 от увеличения им брой на 600). Освен това, за да бъде изправен президентът пред Върховния съд е необходимо одобрението на минимум 2/3 от депутатите (367 от 550, съответно – 401 от 600).

Предложение № 10 за чл. 106 от конституцията:
Дава де право на президента да си назначава едни или повече заместници (вицепрезиденти). В случай на предсрочно напускане на поста, се дава срок от 45 дни за провеждане на нови президентски избори. До избирането на нов президент, вицепрезидентът изпълнява неговите функции в пълен обем. Ако до провеждането на общи избори остава една година или по-малък срок, парламентарните избори могат да се проведат заедно с президентските (също предсрочно). Ако до общите избори има повече от една година, тогава новоизбраният президент остава на длъжност до провеждането на следващи редовни парламентарни избори. В този случай, срокът на заеманата длъжност не се счита като един от допустимите максимум два последователни президентски мандата. За стартиране на парламентарно разследване на твърдения за престъпления, отправени към вицепрезиденти или към министри, се изисква същото квалифицирано мнозинство от 3/5; за изправяне пред Върховния съд – пак квалифицирано мнозинство от 2/3; както е за президента в чл. 105.

Предложение № 11 за чл. 116 от конституцията:
На президента се дава право еднолично или с подкрепата на минимум 3/5 от списъчния състав на Меджлиса да насрочва нови избори. Двете страни (президент и Меджлис) продължават да изпълняват задълженията си до заемането на длъжност от новоизбрания президент и новия състав на парламента. Ако по време на втория си мандат президентът вземе решение за подновяване на парламентарните избори, президентът може още веднъж да се кандидатира за тази длъжност.

Предложение № 12 за чл. 119 от конституцията:
На президента се дава правото да обявява извънредно положение и да внася за одобрение това свое решение в Меджлиса; както и да удължава неговия срок, или да го отменя. Извън военновременна обстановка, Меджлисът може да удължава срока на извънредното положение до 4 месеца. Не се ограничава обаче възможността (правото) извънредно положение да бъде обявявано едно след друго (няколко последователни пъти). Освен това, указите, които издава президентът по време на извънредно положение, се разглеждат и обвързват със съответно решение от страна на Меджлиса.

Кратък коментар и разяснения:
Новите увеличени президентски правомощия сами по себе си са достатъчно показателни. Могат обаче да се разграничат, макар и условно, в две категории и практически резултати:
Първо, като ясни жалони на бъдещата абсолютна и безгранична президентска власт;
Второ, заради конкретното им оформяне съгласно профила, изискванията и уязвимите места на сегашния президент Ердоган.
В първата категория влизат ограничените компетенции и правомощия на Меджлиса; парламентарният контрол, ветото, оглавяването на правителството, референдумите, възможностите за импийчмънт (предсрочно прекратяване на правомощията), обявяването и безкрайното подновяване на извънредно положение, възможностите (вратичките) за заобикаляне на максимално допустимите два последователни президентски мандата.
Във втората категория прозира личностно бетониране във властта с променените (снижените) изисквания за образователен ценз. За да бъде избегната каквато и да правна възможност за евентуална уязвимост. Публична тайна е, че има сериозни въпросителни относно истинността на дипломата за завършено висше образование от Ердоган. В случая - именно от гледна точка на нейното съответствие с формалните извиквания за заемане конкретно на длъжността президент. По темата имаше и доста сериозен дебат преди опита за преврат от 15 юли м. г. След страховитата страхова психоза (и невроза) – включително на фона и на продължаващото извънредното положение в Турция - темата някак си отпадна от дневния ред. Никой не смее да я повдигне.

Има и други две сериозни и аргументирани възражения на опозицията:
Първо. За назначаваните вицепрезиденти. Навсякъде по света, особено и в широко цитираните от Ердоган президентски системи, задължително се избират президент и вицепрезидент. Освен всичко друго, значението и мисията на вицепрезидента е да поеме управлението на държавата, ако президентът не е в състояние да го осъществява. В Турция става точно обратното. Президентът си назначава един или няколко заместници, някой от които евентуално може да застане на върха на държавното управление. Без да бил избиран нито пряко от народа, нито от Меджлиса. Тоест, с буквално нулева легитимност. Да има назначен, а не избран президент.
Второ. За бъдещия партиен статут на президента. Тази промяна се възприема като край на самата възможно най-широка представителност на държавния глава. Понеже той вече няма да е обединител на нацията, а директно ще олицетворява само една част от народа – членовете и симпатизантите на неговата партия. А в очите на опозицията, на другата част от народа, ще бъде единствено политически опонент. Заради което отношението и уважението спрямо него ще бъде ограничено и именно в това му качество. А не като към надпартиен и универсален представител и защитник на цялото общество.
Прозира и един недотам изяснен и смущаващ момент – поне от така оповестените публично текстове в конституционните промени. Става въпрос за корекциите с предложение № 11 в чл. 116 от конституцията. Които откриват вратичка за евентуален трети последователен мандат на президента. Ако по време на втория си мандат той вземе решение за подновяване на парламентарните избори. Тогава той ще може още веднъж да се кандидатира за тази длъжност. Понеже общите и президентските избори трябва да се провеждат едновременно.
А ето една конкретна и напълно възможна ситуация: След четвъртата година на втория си мандат, президентът може да реши да поднови общите избори, а самият той пак да се яви и на насрочените едновременно президентски избори. При това положение съществува вероятността да заема най-високата държавна длъжност непрекъснато в продължение на над 14 години. Ако това е конкретно Ердоган, трябва да се прибавят и 5 години от сегашния му мандат по старата конституция (продължаващ до фиксираните вече общи и президентски избори на 03.11.2019 год.). Тоест, общо стават поне 19 години. Плюс 12 години в качеството на премиер; това прави сумарно над 31 години на върха на държавната пирамида. Чак до далечната 2033 година, стартирайки от 2002-ра. Тогава Ердоган ще е навършил 79 години…

Следва: ЧАСТ 3 – ПРИЕТИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ: избори и депутати

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---