Христо Смоленов, експерт по сигурността в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Тридневен траур в Санкт Петербург след вчерашния атентат в метрото в града. Жертвите на експлозията вече са 14 души по последни данни. Около 50 са ранените, като четирима от тях все още не са идентифицирани. Кой стои зад атентата и защо Русия отново попадна под прицела на терористите – темата коментираме в следващите минути с експерта по сигурността Христо Смоленов, който е наш гост. Добро утро, г-н Смоленов!
Христо Смоленов: Добро утро! Използвам случая да повторя съболезнованията към семействата на загиналите и на ранените, към обществеността в Русия във връзка с този жесток акт. Истината е, че не само Русия е във фокуса на терористичната заплаха, която вече градира и излиза отвъд всякакви норми и рамки на предвидимост. Европа е под заплаха. Европа, както казах вчера, е на прага на цивилизационна война и обществеността в Европа трябва да помисли дали да бъде заложник на заплахата от терора, а от друга страна – на мазохистичните нагласи на някои от тези, които я управляват. Защото европейската общественост, народите на Европа, включително и българският народ, не бива да се подготвят за това да бъдат пренесени в жертва на някакви политически стратегеми, които винаги се оказват сметки без кръчмар.
Водещ: Нека да се върнем отново на вчерашната атака в Санкт Петербург. За съжаление, поредна в Русия. Ако се върнем назад в годините, може би от 1999 г. насам, ще изброим поне 20 атентата, повечето дело на чеченски сепаратисти. Помним и атентатите с жени-камикадзета. Този път, обаче, е по-различно, този път няма камикадзе. Публикувана беше снимката на един човек, за когото се предполага, че е поставил бомбата – изглежда, че е мюсюлманин. Можем ли да допуснем кой стои зад вчерашната атака?
Христо Смоленов: Зад него също има забрадена жена, но съм твърдо убеден, вече го казах преди няколко месеца, че световната терористична мода изоставя етапа на камикадзетата. Всъщност този израз, „камикадзе“, идва от Япония – значи „свещен вятър“, който на времето е унищожил манджурската флота, която е била готова да дебаркира в Европа. Камикадзе е много сложна психологическа категория. Самоубийствените атентати невинаги се правят от самоубийци. Понякога те само са преносител на пояса на шахида или съответно експлозива и биват детонирани от разстояние, а и преди това са дрогирани до степен на загуба на личността. Т.е. психологическите аспекти на този процес са прекалено сложни. Именно заради това според мен световните терористични центрове, които планират подобни изпълнения, вече залагат на професионалисти, които са високоплатени и много добре подготвени, някои от тях са експерти, а някои проявяват и качества, от които наистина трябва да ни полазят тръпки. Обръщам внимание, че специално атентатите в Санкт Петербург са очевидно дело на професионалисти и доказателство за това е опитът да бъде взривен еднокилограмов тротилов еквивалент със съответните метални осколки на метростанцията. Забележете – този експлозив е бил маскиран като пожарогасител. Става дума за маскиране на един експлозив като пожарогасител, което показва дълбинно познаване на техниките на антитерористична превенция. Има разработени много авангардни средства за разпознаване на експлозиви от разстояние, но дори те не правят разлика между съдържанието на пожарогасителя и съдържанието на едно самоделно взривно устройство. Очевидно терористите са имали знание за нивото на технологична оборудваност на силите, които им противостоят. Очевидно са маскирали така коварно и така високопрофесионално своето взривно устройство. За щастие, то е било идентифицирано и обезвредено от руските сили за сигурност. Но това поставя въпроса къде е нашето място, каква е нашата технологична готовност да се противопоставим на такива неща. И веднага тук ще кажа, че ние напразно неглижираме възможностите на българската наука. Българската наука има авангардни разработки в това отношение. И се обръщам много отговорно и може би прекалено обнадеждено към новото правителство на България: да няма срамни сцени като онази, когато се приемаше бюджета миналата година, и разни полукомпетентни хора от трибуната на Народното събрание си позволяваха да говорят за българската наука с недостойни епитети. Да не говорим, че финансирането на българската наука е под всякаква критика. Смятам, че технологичните възможности на България да търси решения с оглед на противодействието на терора са сериозни и трябва да бъдат поощрявани от държавата.
Водещ: Със сигурност технологията е важна при предотвратяването на подобни атаки и въобще на тероризма, но човешкият фактор как може да противостои на това?
Христо Смоленов: Много логично задавате въпроса, защото технологията не върши никаква работа без съответната компетентна човешка намеса. Тук трябва да кажем, че очевидно осъвременяване на рефлексите, на организационните принципи, въз основа на които се изгражда българската система за сигурност, това е нещо, което с абсолютна задължителност трябва да се вмени на новите управляващи. Аз вчера поставих въпроса, че е редно да има един вицепремиер по въпросите на сигурността, отбраната в широкия смисъл, не просто армейската отбрана. Когато говорим за Министерството на отбраната, например, смятаме, че става дума само за армията. Комплексът, който трябва да защитава българските граждани и територията на България, има много повече измерения и съм убеден, че една такава функция – специално натоварен вицепремиер, който да отговаря за сигурността, за отбраната, за противодействието на терора, за противодействието срещу радикализацията – такава фигура е жизнено необходима. Между другото, с акад. Воденичаров споделяме една идея, която лансирахме именно тук, в студиото на Радио „Фокус“. Българското председателство на Европейския съюз трябва да се използва не просто като повод, а като институционален етап от развитието на една единна общоевропейска система за противодействие на терора и радикализацията. Смятаме, че е редно, подготвяйки се за Българското председателство, да включим това като един от основните приоритети на българската страна, с който да ангажираме и по-широката европейска общественост, тъй като забелязвам, че по принцип реакциите на Европа са само по повод на случилото се и имат ритуален, показен, а не организационно-технологичен характер. Ето защо тази идея, която споделих с вас, от името и на акад. Воденичаров, беше доведена до знанието на двама от началниците на Генералния щаб на България преди време. Те също подкрепят тази идея и аз смятам, че много скоро ще има и един обществен комитет, който да се ангажира с форматирането на такава идея и с представянето й пред президента и пред министър-председателя.
Водещ: Да, въпросът за общи усилия от страна на Европа за противодействие на тероризма…
Христо Смоленов: Те тотално липсват.
Водещ: … винаги този въпрос е бил поне на масата на обществото. На фона на всичко, което става и вчера в Русия, и в Европа в последните месеци, вече можем да кажем спокойно години, тук, в България, можем ли да бъдем спокойни, че все още оставаме в периферията и не сме мишена на терористите?
Христо Смоленов: Първо, не можем да бъдем спокойни, защото сме една неразделна част от Европейския съюз. И слава Богу, би казал всеки, който е поне малко реалист, защото в една толкова объркана международна ситуация имаме нужда от някой зад гърба ни. Светът се промени и стана силно дисбалансиран и неконтролируем. Но нашето безпокойство не може да е просто емоция. То трябва да води до организационно-политически, технологични и обществени форми на мобилизация. Всъщност накрая ще се върна към правилния ви въпрос за човешкия фактор. Човешкият фактор и у нас, и в Европа е в насипно състояние, когато трябва да се реагира срещу проявите на терор. Една държава има задължението да мобилизира функционално не като резервисти само, не като хора, които работят в институции и служби, да мобилизира населението си за бдителност, за компетентно противодействие на ниво ежедневно съзнание, ежедневна бдителност. Спомням си, че няколко дни след атаките срещу Световния търговски център на 11 септември, водихме разговор с Бойко Борисов и тогавашния командир на Специализирания отряд за борба с тероризма, точно пред Американското посолство, което беше зад Народна банка по онова време. Тогава той, по повод на успеха на българските служби от едно време, българските служби, които се справиха с първата вълна на организиран тероризъм, първата вълна от нов тип, която удари Европа в средата на 80-те години – той тогава каза нещо вярно, надявам се, припомняйки му го сега, да го мотивирам. Той тогава каза: „Да, ама тогава имаше масова подкрепа от страна на населението“. Ето тази масова бдителност от страна на населението е един разумен инстинкт за самосъхранение, който трябва да бъде събуден отново в нашето население. Българският народ има достатъчно добри традиции в това отношение, но българският народ, в резултат на медийни „ошашавяния“, в резултат на бедността, която става безпросветна, в резултат на липсата на подходяща форма на обучение и образование, може би губи рефлексите си да се самосъхранява. Ето защо смятам, че този аспект, човешкият фактор, неговото мобилизиране, за да бъде бдителен, за да изпреварва събитията и да наблюдава процесите с милионите си очи, както и да реагира умно – това е единственото, което може да ни донесе малко спокойствие, на фона на тъжната европейска панорама.
Евелин ЦАНЕВА

© 2020 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---