Благоевград. Илинденско-Преображенското въстание е най-голямото организирано въстание на българския народ срещу чуждия поробител. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Кирил Алексиев, временно изпълняващ длъжността директор на Регионален исторически музей – Благоевград по повод 116-ата годишнина от началото на бойните действия. Според него за съжаление, въпреки че като мащаб е много по-голямо от Априлското въстание, Илинденско-Преображенското въстание няма същия отзвук в международно отношение. Д-р Алексиев уточни, че с него не се постига този резултат, който се постига след Априлското въстание. Той отбеляза, че Илинденско-Преображенското въстание, чиито последен етап е на Кръстовден, избухва през лятото, но епични боеве се водят чак до късната есен.
„В тази връзка съвсем спокойно бихме могли да кажем, че то е еманацията на българското национално освободително движение. Също така Илиденско-Преображенското въстание е неразривна и неразделна част от голямата борба на българския народ за освобождение и национално обединение. Тоест то е и естествен продължител на Априлското въстание. Да си спомняме за Илиденско-Преображенското въстание е важно и от друга гледна точка – защото нашите предци са дали живота си за свободата на българският народ, за неговата еманципация в европейския свят по това време, да получим своите човешки права, които по принцип трябва да има всеки от нас, но най-вече правото на самоопределяне“, каза още д-р Алексиев. По думите му във всичко казано до тук нямаше да има проблем ако на запад от нашата граница не се създаваше една отровна среда, която дълго време се опитваше да узурпирам тази българска история. Според д-р Алексиев, проблемът не е, че те ще вземат нашата история и ще я представят като своя, защото тя е и тяхна, тъй като те са били част от българския народ.
„Проблемът е, че се „обличаше връхната дреха на антибългаризма“, тоест по презумпция се казваше ако той е македонец, не е българин, което е абсурд. Друг проблем е, че дългото неглижиране на този проблем и несъобразяване с него доведе до появата на едни бих ги нарекъл уродливи тези, които до много скоро „тровиха“ отношенията между българи и македонци“, подчерта д-р Алексиев. Той уточни, че тук е особено важно да кажем, че хората, които не почитат своето минало, всъщност живеят трудно в сегашно време, а на практика нямат ѝ бъдеще. „Точно затова се появява и този голям стремеж, казано на жаргон – да се краде история. Затова ние сме длъжни много добре да познаваме нашата история и разбира се трябва да я почитаме и пазим паметта на нашите герои, защото това не са други хора, а нашите дядовци и пра-дядовци. Наш дълг е да пазим тяхната памет. Казвам това, защото дори аз самият съм наследник на бежанци от Беломорска Македония и за мен въпроса, свързан с македоно-одринското освободително движение е много важен, както и спомена за него“, коментира д-р Алексиев.
Ливия НИНОВА

© 2021 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---