Благоевград. Тодор Александров е инициатор на „магарешките атентати“ – един от поводите за избухването на Балканската война. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Иван Стоянов, историк и заместник областен управител на Благоевград, във връзка с 94-та годишнина от смъртта на големият български революционер. Той обясни, че по време на самата война, Тодор Александров действа първоначално като войвода на чета, която освобождава град Кукуш, а след това е в редиците на Македоно-одринското опълчение.
„С него участва и в Първата световна война като то се трансформира в 11-та Македонска дивизия, служи като войвода на разузнавателни чети в тила на врага, за което е награден за дейността му като полза на съюзниците във войната. Той е награден от германския император със железен кръст за храброст. Тази му дейност не остава тайна за сръбските власти и след поражението на България в Първата световна война, той е един от престъпниците според сърбите, които трябва да се предадат на сръбските власти, за да бъдат съдени в Сърбия като отявлени врагове на сърбизма“, каза още Стоянов. По думите му с помощта на офицери от армията Александър Протогеров и Тодор Александров научават това и успяват да се измъкнат като минават в нелегално и започва възстановяването на дейността на ВМОРО.
„С възстановяването на организацията през 1920 година под ръководството на Тодор Александров, са предприети няколко четнически акции във вътрешността на Вардарска и Беломорска Македония, но за известно време те са спрени, тъй като дипломатическата активност на нашите съседи в ущърб на победена България, поставят под заплаха самото съществуване на държавата и ръководителите на ВМОРО като лоялни българи, разбират тежкото положение на страната си и за известно време прекратяват въоръжените акции“, коментира Стоянов. Той отбеляза, че в периода след Първата световна война Тодор Александров се откроява като най-авторитетния член на Централния комитет на ВМОРО и фактически той е пръв сред равни, като при неговите дипломатически обиколки в Западна Европа, той е приеман от висши правителствени чиновници, с които обсъжда Македонския въпрос и пледира за каузата на македонските българи.
„След 9-юнския преврат и свалянето на правителството на Александър Стамболийски, започват контакти между ръководството на ВМОРО и ръководството на БКП, тъй като в плановете на комунистическия интернационал влиза една голяма революция на Балканите, която да подпали революционния пожар в югоизточна Европа, за да може след това революцията да стане социална и държавите, работниците и селяните, да възтържествуват в цяла Европа. Ръководството на ВМОРО и Тодор Александров, влизат в тези преговори, от гледна точка на интересите на организацията и на македонските българи“, подчерта Стоянов. Според него те използват това, за да могат да спечелят още един съюзник в борбата за Освобождение на македонските българи. Заместник-областният управител допълни, че за съжаление преговорите завършват с подписването на Майския манифест от страна на някои от членовете на ВМОРО, след което Тодор Александров и други членове се отказват от този манифест, но злото вече е сторено и манифестът е публикуван в органа на Илинденската организация. „От тук нататък ръководството на ВМОРО започва да изпада в една изолация. Така, възползвайки се от личностните взаимоотношения между Тодор Александров и ръководителят на Пиринска Македония – Алеко Василев, част от членовете на организацията, неодобрявайки положението, което Тодор Александров заема, организират заговор и на 31 август 1924 година в Пирин планина близо до село Сугарево, Тодор Александров е застрелян“, добави Иван Стоянов.
Ливия НИНОВА

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---