Благоевград. Длъжни сме да помним и да не забравяме героичните подвизи на ген. Кръстю Златарев. Това каза за предаването „105 години свобода“ на Радио „Фокус“ – Пирин гл. ас. д-р Стоян Николов, уредник в Националния военноисторически музей. По думите му българският офицер е бил блестящ командир на 29-ти пехотен Ямболски полк, но и на 11-а пехотна Македонска дивизия. „Никога не трябва да се забравят подвизите, които извършват македонските българи в състава на 11-а пехотна Македонска дивизия – едно военновременно формирование, чийто личен състав е попълнен изцяло от македонски българи, една част от които дори не са били военнозадължени“, каза още гл. ас. д-р Стоян Николов. Той подчерта, че ген. Кръстю Златарев е един от най-достойните пример в българската история.
„Фокус“ припомня:
Генерал-лейтенант Кръстю Златарев е роден на 23 февруари 1864 година в Охрид. Завършва Военното училище в София. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1884 година и постъпва на служба в 13-ти пехотен Рилски полк с гарнизон в Кюстендил. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на 3-та рота от 2-ри пехотен Струмски полк. Участва в боевете при село Баня, Трънско, при Врабча и при Сливница от 5 до 7 ноември 1885 г. В боевете при Келташ е ранен, но продължава да се сражава, като не позволява да бъде отнесен в лазарета. Награден е с Орден „За Храброст” ІV степен. На 30 август 1886 година е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1889 година в чин – капитан. Като майор през 1900 година е командир на дружина в 9-ти резервен пехотен полк. През 1907 година е назначен за помощник командир на 12-ти пехотен Балкански полк в Стара Загора. На 4 септември 1910 година е произведен в звание полковник. През 1911 година получава командването на 29-ти пехотен Ямболски полк, начело на който участва в Балканската война /1912-1913 година /. Участва в боевете и превземането на Лозенград и в щурма на Чаталджа на 4 и 5 ноември 1912 година Начело с командира си 29-ти пехотен Ямболски полк показва чудеса от героизъм и заема Илери Табия на Чаталджанската позиция. Полкът не получава подкрепа и е принуден да се оттегли на позицията си. Командирът полковник Златарев е ранен. За проявения героизъм Златарев получава Орден „За Храброст” ІІІ степен. По време на Междусъюзническата война /юни-юли 1913 година/ 29-ти пехотен Ямболски полк и 32-ри пехотен Загорски полк удържат настъплението на 5 гръцки дивизии по направлението Кукуш-Лахана. Героизмът на българските войници и офицери дава възможност на населението да се изтегли към България. След превземането на Кукуш от гърците, града е унищожен. Полкът на полковник Златарев води сражения с гръцките войски при Злетовска река, Щип, Брегалница, както и в Кресненското дефиле, Горна Джумая и село Церово. През 1914 година полковник Кръстю Златарев е назначен за командир на 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия. На 15 септември 1915 година на полковник Кръстю Златарев е възложена организацията и мобилизацията на Сборната дивизия, преименувана на 11-та пехотна Македонска дивизия. Съставът на дивизията – 33 475 души войници и офицери , предимно по произход от Македония и Одринско. Началник-щаб на дивизията е полковник Петър Дървингов от Кукуш, командир на 2-ра пехотна бригада е полковник Григор Кюркчиев от Прилеп, командир на 3-та пехотна бригада полковник Александър Протогеров от Охрид. За командир на 5-ти пехотен Македонски полк е назначен легендарния подполковник Борис Дрангов. Под командването на полковник Кръстю Златарев през есента на 1915 година полковете на 11-та пехотна Македонска дивизия бият сърбите и французите при Криволак на 21 ноември 1915 г., където македонските полкове атакуват главната позиция на френските войски, удържала на атаки повече от месец, при Струмица, Градско, гара Удово, където е разбита дивизията на генерал Сарай,при Богданци, Валандово, Неготино и Кавадарци. На 1 януари 1916 година Кръстю Златарев е произведен в звание генерал-майор. През 1916-1917 година 11-та пехотна Македонска дивизия заема позиции по южните склонове на Беласица, а част от нея е включена в подкрепа на българските части край Дойранското езеро. Полковете на генерал Златарев воюват срещу англичани и гърци и заедно с дивизиите от Първа армия спират настъплението на Съглашението през септември 1918 година на Дойранския участък на Македонския фронт. След подписването на Солунското примирие в края на септември 1918 година дивизията се оттегля по посока на Горна Джумая, където е демобилизирана. През 1919 година 11-та пехотна Македонска дивизия е разформирована. На 25 юни 1919 година Кръстю Златарев получава званието генерал-лейтенант и преминава в запаса. Кавалер е на ордените – „За храброст „ – ІІІ и ІV степен, „Св. Александър” – ІІІ степен с мечове и V степен без мечове, Орден „За Военна заслуга” – ІІ степен с военно отличие, на лента, с турския медал „За бойни заслуги”. На името на генерал Кръстю Златарев и наречен ГКПП „Златарево” на границата с Македония, между Петрич и Струмица. Генерал-лейтенант Кръстю Златарев загива при атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 година, по време на опелото на генерал Георгиев, убит от леви терористи.
Ливия НИНОВА

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

---